Ако в петъците ми сънливи
си отидеш безмълвен и тих,
в понеделник Земята невидимо
ще застине във стон полудив.
Ако тайно смъртта още дебне
да прегази душата ми с вик,
ти ела и сбогувай се с мене -
ще ти липсвам, макар и за миг.
Ако още в съня си ме срещаш,
а не смееш в деня да ме спреш,
значи нашата среща гореща
отпечатъка пази ревнив.
Ако още мирише на лято,
па макар и през девет земи,
ще ти спретна трапеза богата,
ще ти бъда спомен за стих.
Ако нощем ти още се будиш
и ме търсиш с устни безспир,
онемял след всичките думи
даже Господ ще бъде щастлив.
Защото след хиляда многоточия
ще има още толкова Луни,
а ти така разнопосочен
ще търсиш мене, за да се спасиш.
© Жулиета Великова Всички права запазени