Черна_Роза (Жулиета Великова)
132 4875
Apr 12, 2014, 12:16 PM

Предположение 

  Poetry » Love
538 1 2

  


Ако в петъците ми сънливи

си отидеш безмълвен и тих,

в понеделник Земята невидимо

ще застине във стон полудив.

 

Ако тайно смъртта още дебне

да прегази душата ми с вик,

ти ела и сбогувай се с мене -

ще ти липсвам, макар и за миг.

 

Ако още в съня си ме срещаш,

а не смееш в деня да ме спреш,

значи нашата среща гореща

отпечатъка пази ревнив.

 

Ако още мирише на лято,

па макар и през девет земи,

ще ти спретна трапеза богата,

ще ти бъда спомен за стих.

 

Ако нощем ти още се будиш

и ме търсиш с устни безспир,

онемял след всичките думи

даже Господ ще бъде щастлив.

 

Защото след хиляда многоточия

ще има още толкова Луни, 

а ти така разнопосочен

ще търсиш мене, за да се спасиш.

 

 

 

 

© Жулиета Великова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??