25 июн. 2012 г., 14:52

Предпролетни мисли

488 0 0

 

Ти още спиш, Природо закъсняла.
И в тебе дреме твойта красота.
От зимните фортуни неуспяла
с усмивка да посрещнеш Пролетта!...

Ти още нямаш пролетна премяна,
цветята в тебе още не цъфтят.
Сивее мрачен още и Балкана,
в зеленото потоците ти не шуртят!

Ти още спиш, Природо закъсняла.
О, още дреме твойта красота!
Макар че още не си се засмяла,
 аз чувствам, че е в тебе Пролетта!
26.02.1956г. Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...