Ти още спиш, Природо закъсняла.
И в тебе дреме твойта красота.
От зимните фортуни неуспяла
с усмивка да посрещнеш Пролетта!...
Ти още нямаш пролетна премяна,
цветята в тебе още не цъфтят.
Сивее мрачен още и Балкана,
в зеленото потоците ти не шуртят!
Ти още спиш, Природо закъсняла.
О, още дреме твойта красота!
Макар че още не си се засмяла,
аз чувствам, че е в тебе Пролетта!
26.02.1956г. Пловдив
© Христо Славов Всички права запазени