22 февр. 2008 г., 07:21

Предпролетно

714 0 17
Здрачава се. Звездите се
оглеждат в нейните очи, когато
от изток Луната наедрява.
Прилично на човешките съдби
поемат заедно по нощното небе.

Тя трябва да си тръгне...
Не й се чака. Нима ще промени,
нима ще върне времето назад?
Непосилно е. Преваля късен час.
Надеждите са празни.

Поема бавно пътя си трънлив.
И няма го у нея онзи страх,
защото знае, че утрото
тепърва предстои...
Ще догорят звездите в
нейните очи...

Все пак...
Ще блесне слънце. Пролет ще ухае.
В очите й, вместо сълзи,
кокичета нетърпеливи ще
искрят, погалени от слънчеви лъчи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...