Предпролетно
оглеждат в нейните очи, когато
от изток Луната наедрява.
Прилично на човешките съдби
поемат заедно по нощното небе.
Тя трябва да си тръгне...
Не й се чака. Нима ще промени,
нима ще върне времето назад?
Непосилно е. Преваля късен час.
Надеждите са празни.
Поема бавно пътя си трънлив.
И няма го у нея онзи страх,
защото знае, че утрото
тепърва предстои...
Ще догорят звездите в
нейните очи...
Все пак...
Ще блесне слънце. Пролет ще ухае.
В очите й, вместо сълзи,
кокичета нетърпеливи ще
искрят, погалени от слънчеви лъчи.
© Нели All rights reserved.