Feb 22, 2008, 7:21 AM

Предпролетно

  Poetry
711 0 17
Здрачава се. Звездите се
оглеждат в нейните очи, когато
от изток Луната наедрява.
Прилично на човешките съдби
поемат заедно по нощното небе.

Тя трябва да си тръгне...
Не й се чака. Нима ще промени,
нима ще върне времето назад?
Непосилно е. Преваля късен час.
Надеждите са празни.

Поема бавно пътя си трънлив.
И няма го у нея онзи страх,
защото знае, че утрото
тепърва предстои...
Ще догорят звездите в
нейните очи...

Все пак...
Ще блесне слънце. Пролет ще ухае.
В очите й, вместо сълзи,
кокичета нетърпеливи ще
искрят, погалени от слънчеви лъчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...