22.02.2008 г., 7:21 ч.

Предпролетно 

  Поезия
622 0 17
Здрачава се. Звездите се
оглеждат в нейните очи, когато
от изток Луната наедрява.
Прилично на човешките съдби
поемат заедно по нощното небе.
Тя трябва да си тръгне...
Не й се чака. Нима ще промени,
нима ще върне времето назад?
Непосилно е. Преваля късен час.
Надеждите са празни.
Поема бавно пътя си трънлив.
И няма го у нея онзи страх, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Предложения
: ??:??