22.02.2008 г., 7:21

Предпролетно

712 0 17
Здрачава се. Звездите се
оглеждат в нейните очи, когато
от изток Луната наедрява.
Прилично на човешките съдби
поемат заедно по нощното небе.

Тя трябва да си тръгне...
Не й се чака. Нима ще промени,
нима ще върне времето назад?
Непосилно е. Преваля късен час.
Надеждите са празни.

Поема бавно пътя си трънлив.
И няма го у нея онзи страх,
защото знае, че утрото
тепърва предстои...
Ще догорят звездите в
нейните очи...

Все пак...
Ще блесне слънце. Пролет ще ухае.
В очите й, вместо сълзи,
кокичета нетърпеливи ще
искрят, погалени от слънчеви лъчи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...