15 сент. 2019 г., 23:56

Предречена есен

770 3 6

 

Предречена есен (или леко несвързано,  меланхолично, есенно-неделно пелтечене)

 

 

Опашката на циганското лято

се шмугна във мазето на съседа.

Трапезата на плодове богата е,

но слънцето е късогледо.

 

Вятърко със пълни бузи,

листа по двора ми постила.

Облечена във топла блуза

аз на дивана съм се свила.

 

Пантофите на пода, стари,

по-предани са и от куче.

На лека дрямка се отдавам

Пазар в съня и шарени бърдучета…

 

С продавача някой спори,

на сергията съседна.

Мяркам силуета ти в тълпата.

Губя го и ти изчезваш.

 

Хлад прегръща ме. Настръхвам.

Шареният панаир го няма вече.

Крак влача по листата изсъхнали

към залеза и несвързано си пелтеча.

или

( че идва есен някой вчера предрече)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...