Предречена есен
Предречена есен (или леко несвързано, меланхолично, есенно-неделно пелтечене)
Опашката на циганското лято
се шмугна във мазето на съседа.
Трапезата на плодове богата е,
но слънцето е късогледо.
Вятърко със пълни бузи,
листа по двора ми постила.
Облечена във топла блуза
аз на дивана съм се свила.
Пантофите на пода, стари,
по-предани са и от куче.
На лека дрямка се отдавам
Пазар в съня и шарени бърдучета…
С продавача някой спори,
на сергията съседна.
Мяркам силуета ти в тълпата.
Губя го и ти изчезваш.
Хлад прегръща ме. Настръхвам.
Шареният панаир го няма вече.
Крак влача по листата изсъхнали
към залеза и несвързано си пелтеча.
или
( че идва есен някой вчера предрече)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
