Смъртта ти оплаквам,
сълзите не свършват,
нищо не чакам,
живота отблъсквам.
От него отказвам се,
лишен е от смисъл,
съдбата наказва ме
и мъртва ме иска.
Нека ме вземе
онази с косата,
животът проклет е,
мойта песен - изпята.
Нека умра, нека умра,
вече не мога,
бързо да свършва това,
аз съм готова.
© Богдана Маринова Все права защищены