Представи си, ако можеш, представи
как рога превръщат се в бодли!
Как прилягат като втора кожа
върху онова, което може да не може.
Как копитце стъпва върху праг –
спъва се и го нарича враг;
как под вола участ звездна се намества
и светът как трудно се отмества
за да види клетото теле,
че не бива да се суче откъде ли не.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Anita765 (Ани Монева) - Времената са такива. Могат да не могат или не могат да не могат...
L.A (Любомира) -
Благодаря Ви!