10 мар. 2020 г., 10:33
Предъвкани мълчания.
Ужасно искам да те заболи!
И адски съжалявам за очите ти.
Защото цял живот броя сълзи,
във погледи от необичане...
Аз днес съм наранена птица.
Не си виновна за крилата ми,
за болното сърце във стъкленица, чиято кръв пролях на вятъра...
Да търся непознати светове,
с надеждата, че ти ще съществуваш.
Макар, че те открих във стих поне.
Ти сякаш си море и ме вълнуваш.
Улавям се във гняв от отчаяние. ...
И адски съжалявам за очите ти.
Защото цял живот броя сълзи,
във погледи от необичане...
Аз днес съм наранена птица.
Не си виновна за крилата ми,
за болното сърце във стъкленица, чиято кръв пролях на вятъра...
Да търся непознати светове,
с надеждата, че ти ще съществуваш.
Макар, че те открих във стих поне.
Ти сякаш си море и ме вълнуваш.
Улавям се във гняв от отчаяние. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Данаил Антонов Все права защищены
Предложения
-
-
Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
-
Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
-
По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
