Предъвкани мълчания.
Ужасно искам да те заболи!
И адски съжалявам за очите ти.
Защото цял живот броя сълзи,
във погледи от необичане...
Аз днес съм наранена птица.
Не си виновна за крилата ми,
за болното сърце във стъкленица, чиято кръв пролях на вятъра...
Да търся непознати светове,
с надеждата, че ти ще съществуваш.
Макар, че те открих във стих поне.
Ти сякаш си море и ме вълнуваш.
Улавям се във гняв от отчаяние.
Излъгах те. Не искам да боля.
Предъвквам в мен натрупани мълчания.
И името ти с нежност си шептя.
Ужасно ми се иска да си тук.
А не да ръкопляскат любовта ни.
Тогава ще се влюбиш. Като в друг.
И с грях от най-любовното мълчание...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
