diesto (Данаил Антонов)
1039 617
10.03.2020 г., 10:33 ч.

Предъвкани мълчания. 

  Поезия » Любовна, Философска
572 1 4

Ужасно искам да те заболи!

И адски съжалявам за очите ти. 

Защото цял живот броя сълзи, 

във погледи от необичане... 

Аз днес съм наранена птица. 

Не си виновна за крилата ми, 

за болното сърце във стъкленица, чиято кръв пролях на вятъра... 

Да търся непознати светове, 

с надеждата, че ти ще съществуваш. 

Макар, че те открих във стих поне. 

Ти сякаш си море и ме вълнуваш. 

Улавям се във гняв от отчаяние. 

Излъгах те. Не искам да боля. 

Предъвквам в мен натрупани мълчания. 

И името ти с нежност си шептя. 

Ужасно ми се иска да си тук. 

А не да ръкопляскат любовта ни. 

Тогава ще се влюбиш. Като в друг. 

И с грях от най-любовното мълчание... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??