14 дек. 2017 г., 10:29

Прегръдка

Поэзия

770 3 4

Бялото е като сняг,
а червеното е като кръв.
Сивото е като бряг,
но реките са замръзнали.
Дървото чака цвят,
а го търся по ръцете си.
Добре, че има някой,
който ме придържа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Веси_Еси (Еси)

Много ми хареса! Пораждаш размисли чрез стиховете си, Йоана! Поздрави!

2017-12-15T15:02:04+02:00
asizi (Nina Toshich)

Хубаво, малко "хайкувско" звучи, полузагадъчно...

2017-12-15T11:24:23+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Невероятна символика. Буквално в сандвича между цвета на щастието и пролетта - белият цвят и цвета на сърцето и кръвта - червеният, лежи сивото. То е бряг на междинността - може би спасителен от крайните емоции, защото "в сивотата зрее време". Финалните три реда са чисто психологически. Лирическата подчертава абсурда, в който се съдържа изумителна логика. Получих усещането, което може да се добие само чрез зен-медитация на много напреднал ученик. Обикновено в символичен план ние държим сами себе си, колкото и барон Мюнхаузеновско да изглежда на пръв поглед. Но тук Лирическата е отнела на ръцете си това право, защото с тях тя прави опит да се съприкоснови с цветовете на щастието, предназначи за дървото. А дървото символизира изцяло бъдещето. И този, който я поддържа за сметка на нейните ръце е ангелът й покровител, а защо не и самият Бог. Поставям в Любими това изумително стихотворение - кратко и енигматично, но зад завесата с дълбок смисъл.

2017-12-14T14:12:58+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Радвам се, че има такъв! Хареса ми!

2017-12-14T13:35:00+02:00