limeruna (Йоана)
565 3355
14 дек. 2017 г., 10:29

Прегръдка 

  Поэзия
632 3 4

 

Бялото е като сняг,
а червеното е като кръв.
Сивото е като бряг,
но реките са замръзнали.
Дървото чака цвят,
а го търся по ръцете си.
Добре, че има някой, 
който ме придържа.

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса! Пораждаш размисли чрез стиховете си, Йоана! Поздрави!
  • Хубаво, малко "хайкувско" звучи, полузагадъчно...
  • Невероятна символика. Буквално в сандвича между цвета на щастието и пролетта - белият цвят и цвета на сърцето и кръвта - червеният, лежи сивото. То е бряг на междинността - може би спасителен от крайните емоции, защото "в сивотата зрее време". Финалните три реда са чисто психологически. Лирическата подчертава абсурда, в който се съдържа изумителна логика. Получих усещането, което може да се добие само чрез зен-медитация на много напреднал ученик. Обикновено в символичен план ние държим сами себе си, колкото и барон Мюнхаузеновско да изглежда на пръв поглед. Но тук Лирическата е отнела на ръцете си това право, защото с тях тя прави опит да се съприкоснови с цветовете на щастието, предназначи за дървото. А дървото символизира изцяло бъдещето. И този, който я поддържа за сметка на нейните ръце е ангелът й покровител, а защо не и самият Бог. Поставям в Любими това изумително стихотворение - кратко и енигматично, но зад завесата с дълбок смисъл.
  • Радвам се, че има такъв! Хареса ми!
Предложения
: ??:??