Бялото е като сняг,
а червеното е като кръв.
Сивото е като бряг,
но реките са замръзнали.
Дървото чака цвят,
а го търся по ръцете си.
Добре, че има някой,
който ме придържа.
Невероятна символика. Буквално в сандвича между цвета на щастието и пролетта - белият цвят и цвета на сърцето и кръвта - червеният, лежи сивото. То е бряг на междинността - може би спасителен от крайните емоции, защото "в сивотата зрее време". Финалните три реда са чисто психологически. Лирическата подчертава абсурда, в който се съдържа изумителна логика. Получих усещането, което може да се добие само чрез зен-медитация на много напреднал ученик. Обикновено в символичен план ние държим сами себе си, колкото и барон Мюнхаузеновско да изглежда на пръв поглед. Но тук Лирическата е отнела на ръцете си това право, защото с тях тя прави опит да се съприкоснови с цветовете на щастието, предназначи за дървото. А дървото символизира изцяло бъдещето. И този, който я поддържа за сметка на нейните ръце е ангелът й покровител, а защо не и самият Бог. Поставям в Любими това изумително стихотворение - кратко и енигматично, но зад завесата с дълбок смисъл.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.