Прегръдка

Comments

• 

  Веси_Еси (Еси)

  Много ми хареса! Пораждаш размисли чрез стиховете си, Йоана! Поздрави!

  2017-12-15T15:02:04+02:00
• 

  asizi (Nina Toshich)

  Хубаво, малко "хайкувско" звучи, полузагадъчно...

  2017-12-15T11:24:23+02:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Невероятна символика. Буквално в сандвича между цвета на щастието и пролетта - белият цвят и цвета на сърцето и кръвта - червеният, лежи сивото. То е бряг на междинността - може би спасителен от крайните емоции, защото "в сивотата зрее време". Финалните три реда са чисто психологически. Лирическата подчертава абсурда, в който се съдържа изумителна логика. Получих усещането, което може да се добие само чрез зен-медитация на много напреднал ученик. Обикновено в символичен план ние държим сами себе си, колкото и барон Мюнхаузеновско да изглежда на пръв поглед. Но тук Лирическата е отнела на ръцете си това право, защото с тях тя прави опит да се съприкоснови с цветовете на щастието, предназначи за дървото. А дървото символизира изцяло бъдещето. И този, който я поддържа за сметка на нейните ръце е ангелът й покровител, а защо не и самият Бог. Поставям в Любими това изумително стихотворение - кратко и енигматично, но зад завесата с дълбок смисъл.

  2017-12-14T14:12:58+02:00
• 

  goblenka (Маргарита Ангелова)

  Радвам се, че има такъв! Хареса ми!

  2017-12-14T13:35:00+02:00