15 июн. 2025 г., 12:01

Прегръщам те

247 0 0

Сега те прегръщам и не зная

къде завършвам и къде започваш ти.

Прегръщам те аз чак до безкрая

и в тази прегръдка вечност шепти.

 

В тази прегръдка света се разтваря -

преди и после се вливат в сега.

Щом слънцата горят, без да изгарят,

защо да мислим за после с тъга.

 

Пясъчен мост са телата ни тленни

и на него две съдби се събират.

Отразяват душите ни водите свещени -

как заедно вървят и не спират.

 

В тази прегръдка времето спряло

няма над нас ни сила, ни власт.

Когато докоснем се тяло във тяло,

отново в цяло е всяка мъничка част.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...