Прегръщам те
Сега те прегръщам и не зная
къде завършвам и къде започваш ти.
Прегръщам те аз чак до безкрая
и в тази прегръдка вечност шепти.
В тази прегръдка света се разтваря -
преди и после се вливат в сега.
Щом слънцата горят, без да изгарят,
защо да мислим за после с тъга.
Пясъчен мост са телата ни тленни
и на него две съдби се събират.
Отразяват душите ни водите свещени -
как заедно вървят и не спират.
В тази прегръдка времето спряло
няма над нас ни сила, ни власт.
Когато докоснем се тяло във тяло,
отново в цяло е всяка мъничка част.
© Мирослав Кръстев All rights reserved.