Jun 15, 2025, 12:01 PM

Прегръщам те

  Poetry
250 0 0

Сега те прегръщам и не зная

къде завършвам и къде започваш ти.

Прегръщам те аз чак до безкрая

и в тази прегръдка вечност шепти.

 

В тази прегръдка света се разтваря -

преди и после се вливат в сега.

Щом слънцата горят, без да изгарят,

защо да мислим за после с тъга.

 

Пясъчен мост са телата ни тленни

и на него две съдби се събират.

Отразяват душите ни водите свещени -

как заедно вървят и не спират.

 

В тази прегръдка времето спряло

няма над нас ни сила, ни власт.

Когато докоснем се тяло във тяло,

отново в цяло е всяка мъничка част.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...