Прегръщам те

Сега те прегръщам и не зная

къде завършвам и къде започваш ти.

Прегръщам те аз чак до безкрая

и в тази прегръдка вечност шепти.

В тази прегръдка света се разтваря -

преди и после се вливат в сега.

Щом слънцата горят, без да изгарят,

защо да мислим за после с тъга.

Пясъчен мост са телата ни тленни

и на него две съдби се събират.

Отразяват душите ни водите свещени -

как заедно вървят и не спират.

В тази прегръдка времето спряло

няма над нас ни сила, ни власт.

Когато докоснем се тяло във тяло,

отново в цяло е всяка мъничка част.