Прегърни ме силно
736
0
0
Поглед. Докосване... Сблъсък на устни.
Писък на чувства, ранили нощта.
Жадни мълчания. Прилепи – страсти
пият до кръв зноя на любовта.
Скърцат във огън ръждиви крилете...
Котви на лодки се късат от минало.
Някаква нежност дълбае в морето.
Вятърът смее вълните на приливи.
Уморените мигове ги убиват в упор.
После ги ядат хиените – спомени.
Забрави за онова крадливо утро.
Прегърни ме сега много силно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
