29.10.2014 г., 7:51

Прегърни ме силно

730 0 0

Поглед. Докосване... Сблъсък на устни.
Писък на чувства, ранили нощта.
Жадни мълчания. Прилепи – страсти
пият до кръв зноя на любовта.

Скърцат във огън ръждиви крилете...
Котви на лодки се късат от минало.
Някаква нежност дълбае в морето.
Вятърът смее вълните на приливи.

Уморените мигове ги убиват в упор.
После ги ядат хиените – спомени.
Забрави за онова крадливо утро.
Прегърни ме сега много силно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...