10 янв. 2021 г., 20:51

Преходно

887 0 0

Захладнява вече навън.
И лятото виждам, че си отива.
Всичко бавно отмива се, сън.
Усеща се нотка горчива...

Поглеждам назад с плаха надежда,
леко душата опитвам да сгрея.
Главата спомените изрежда...
Успях ли там нещо и аз да посея?

Носталгично ми става от раз.
Някак си не мога да преодолея.
Къде остана ти, къде останах аз?!
Трудно ми е да го проумея...

Колко дълго трае "завинаги",
щом някак си не беше достатъчно?
Не изпълних мечтите си, или ги?
Не знам, но не беше порядъчно.

Обещания давахме и кълняхме се
неразделни да бъдем вовеки!
Но накрая просто прибрахме се,
раздали си душите на всеки...

Не искам така да приключва!
Искам повече време!
Но животът просто заключва,
че на него за нас не му дреме.

С риск да прозвуча песимистично,
всеки сякаш гледа само да ти вземе.
И някак си ми става едно... цинично,
превръщам се и аз във бреме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анонимен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...