10 янв. 2021 г., 20:51

Преходно

894 0 0

Захладнява вече навън.
И лятото виждам, че си отива.
Всичко бавно отмива се, сън.
Усеща се нотка горчива...

Поглеждам назад с плаха надежда,
леко душата опитвам да сгрея.
Главата спомените изрежда...
Успях ли там нещо и аз да посея?

Носталгично ми става от раз.
Някак си не мога да преодолея.
Къде остана ти, къде останах аз?!
Трудно ми е да го проумея...

Колко дълго трае "завинаги",
щом някак си не беше достатъчно?
Не изпълних мечтите си, или ги?
Не знам, но не беше порядъчно.

Обещания давахме и кълняхме се
неразделни да бъдем вовеки!
Но накрая просто прибрахме се,
раздали си душите на всеки...

Не искам така да приключва!
Искам повече време!
Но животът просто заключва,
че на него за нас не му дреме.

С риск да прозвуча песимистично,
всеки сякаш гледа само да ти вземе.
И някак си ми става едно... цинично,
превръщам се и аз във бреме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анонимен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...