28 окт. 2010 г., 13:58

Преклонение

1.1K 0 23

Вековни 
борове  –
побелели 
мъдреци
всред 
тишина,
тръпнеща
в очакване...
Лисичи 
стъпки 
по мекия
сняг, 
смутен
птичи
шепот
и пак 
тишина,
всред 
която
съм 
толкова 
малка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Борко и Водолея, благодаря!
  • Зимна картина, която би се съхранила с векове!
    Красив стих!
    Поздрав и от мен за празника и...благодаря!
  • Много образен стих!
  • Аз също благодаря, Васил!
  • Тази прекрасна картина ме засипа с лавина от спомени свързани с любимия ми Балкан,ех.......
    БЛАГОДАРЯ ВИ !
    Като реванш мога само да цитирам дядо Вазов:

    "Поклон на теб, природо, създанье необятно
    на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно,
    на твойта вечна младост и вечна красота,
    на всичко, що е в тебе божествено и тайно,
    невидимо, кат бога, велико и безкрайно
    и равно с вечността"
    Останете със здраве!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...