Преклонение
Вековни
борове –
побелели
мъдреци
всред
тишина,
тръпнеща
в очакване...
Лисичи
стъпки
по мекия
сняг,
смутен
птичи
шепот
и пак
тишина,
всред
която
съм
толкова
малка...
© Росица Танчева All rights reserved.
Oct 28, 2010, 1:58 PM
Comments
Comments
-
-
Зимна картина, която би се съхранила с векове!
Красив стих!
Поздрав и от мен за празника и...благодаря!
-
-
-
Тази прекрасна картина ме засипа с лавина от спомени свързани с любимия ми Балкан,ех.......
БЛАГОДАРЯ ВИ !
Като реванш мога само да цитирам дядо Вазов:
"Поклон на теб, природо, създанье необятно
на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно,
на твойта вечна младост и вечна красота,
на всичко, що е в тебе божествено и тайно,
невидимо, кат бога, велико и безкрайно
и равно с вечността"
Останете със здраве!
Editor's choice
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
