28.10.2010 г., 13:58

Преклонение

Поезия » Пейзажна

1.1K 0 23

Вековни
борове –
побелели
мъдреци
всред
тишина,
тръпнеща
в очакване...
Лисичи
стъпки
по мекия
сняг,
смутен
птичи
шепот
и пак
тишина,
всред
която
съм
толкова
малка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Eia (Росица Танчева)

Борко и Водолея, благодаря!

2010-11-01T22:24:47+02:00
vodoleia (Мария)

Зимна картина, която би се съхранила с векове!
Красив стих!
Поздрав и от мен за празника и...благодаря!

2010-11-01T19:39:41+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

Много образен стих!

2010-11-01T19:11:32+02:00
Eia (Росица Танчева)

Аз също благодаря, Васил!

2010-10-30T19:28:28+03:00
abagar (Васил Бориславов)

Тази прекрасна картина ме засипа с лавина от спомени свързани с любимия ми Балкан,ех.......
БЛАГОДАРЯ ВИ !
Като реванш мога само да цитирам дядо Вазов:

"Поклон на теб, природо, създанье необятно
на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно,
на твойта вечна младост и вечна красота,
на всичко, що е в тебе божествено и тайно,
невидимо, кат бога, велико и безкрайно
и равно с вечността"
Останете със здраве!

2010-10-30T16:47:26+03:00