Пред портата две котета играят
Чадърът ми мечтае си за полет,
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.
И вятър с грубоватата си ласка
приканва шарен лист да полети.
Бохемът есен в скицника си драска
на зимата познатите черти.
Дали е вино лудо-полудяло,
из бъчвите потекло изведнъж
или, пиян от обич на раздяла,
октомври хлипа с есенния дъжд?
Мъглицата сияе и изглежда,
че тънък дим поляга на ребро.
Последни астри шарена надежда
за зима бяла, обич и добро.
Пред портата две котета играят,
в листата пъстри даже не личат.
Подръпват нежно на октомври края,
вещаят чудо – по-човечен свят.
Чадърът съхне, капят му сълзите,
на старец ми прилича умилен.
И като коте сред листата скрит е,
един дъждовен, но прекрасен ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
