Patrizzia (Надежда Ангелова)
2058 18131
11 окт. 2021 г., 09:42  

Пред портата две котета играят 

  Поэзия » Пейзажная
812 11 23

Чадърът ми мечтае си за полет,
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.

 

И вятър с грубоватата си ласка
приканва шарен лист да полети.
Бохемът есен в скицника си драска
на зимата познатите черти.

 

Дали е вино лудо-полудяло,
из бъчвите потекло изведнъж
или, пиян от обич на раздяла,
октомври хлипа с есенния дъжд?

 

Мъглицата сияе и изглежда,
че тънък дим поляга на ребро.
Последни астри шарена надежда
за зима бяла, обич и добро.

 

Пред портата две котета играят,
в листата пъстри даже не личат.
Подръпват нежно на октомври края,
вещаят чудо – по-човечен свят.

 

Чадърът съхне, капят му сълзите,
на старец ми прилича умилен.
И като коте сред листата скрит е,
един дъждовен, но прекрасен ден.

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Есенен дъжд
zelenaradost (Милена Френкева) zelenaradost
Поэзия
Привлича есенната гравитация
в празнуваща невидима спирала
и капките по жиците накацали
копнежът връщат ми в искрящо бяло.
Вали си – неочаквано говорене ...
  936  2  14 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??