Patrizzia (Надежда Ангелова)
2047 18087
11.10.2021 г., 9:42 ч.  

Пред портата две котета играят 

  Поезия » Пейзажна
807 11 23

Чадърът ми мечтае си за полет,
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.

 

И вятър с грубоватата си ласка
приканва шарен лист да полети.
Бохемът есен в скицника си драска
на зимата познатите черти.

 

Дали е вино лудо-полудяло,
из бъчвите потекло изведнъж
или, пиян от обич на раздяла,
октомври хлипа с есенния дъжд?

 

Мъглицата сияе и изглежда,
че тънък дим поляга на ребро.
Последни астри шарена надежда
за зима бяла, обич и добро.

 

Пред портата две котета играят,
в листата пъстри даже не личат.
Подръпват нежно на октомври края,
вещаят чудо – по-човечен свят.

 

Чадърът съхне, капят му сълзите,
на старец ми прилича умилен.
И като коте сред листата скрит е,
един дъждовен, но прекрасен ден.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Есенен дъжд
zelenaradost (Милена Френкева) zelenaradost
Поезия
Привлича есенната гравитация
в празнуваща невидима спирала
и капките по жиците накацали
копнежът връщат ми в искрящо бяло.
Вали си – неочаквано говорене ...
  921  2  14 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??