1 окт. 2008 г., 21:19

~Преливам в Мечта~

919 0 2
 

Къде си ти сега?

Ревниво питане...

Нямам право на това.

Да бях го искала, но се натрапва.

 

 

Студен ли си в нощта?

Простичък въпрос.

Търсиш ли жена навред със мойто име...?

 

 

Мислиш ли поне малко...

 1% от това, което страдам аз?

Не те виня, но върни се... Моля те!

Отсъствието присъждаш

и цялата вина.

 

 

Помня всичко...

То е като снимка,

не искам да жълтее с всеки ден.

Погледа, устните, целувката...

Беше мой...

Макар за ден.

 

 

Има улици, в които се спъвам.

Има дни в които не грея...

Това са дните, в които те няма,

а те са безброй много... нали?...

 

 

Някаква песен искам да запея

и тайно да се свия сама.

Без да знам, че залата пълна е...

Пълна със теб - преливам в мечта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • Къде си ти сега?

    Ревниво питане...

    Нямам право на това.

    Да бях го искала, но се натрапва.

    Напротив.Имаш право
  • Много хубав стих,Ваня!Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...