1.
За миг
небето почерня от птици.
И слънцето
забрави, че е слънце –
забърза подир тях
и се удави
в зелената настръхнала вода.
Така
внезапно си отиде
лятото.
2.
Лист след лист – при всеки полъх.
Жълто-канелени сълзи в прозореца
пресичат пейзажа.
С всеки час
телата на дърветата
се открояват по-отчетливо.
Животът на листата -
колко кратък е…
И вечен!
© Ели Василева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
