1.
За миг
небето почерня от птици.
И слънцето
забрави, че е слънце –
забърза подир тях
и се удави
в зелената настръхнала вода.
Така
внезапно си отиде
лятото.
2.
Лист след лист – при всеки полъх.
Жълто-канелени сълзи в прозореца
пресичат пейзажа.
С всеки час
телата на дърветата
се открояват по-отчетливо.
Животът на листата -
колко кратък е…
И вечен!
© Ели Василева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
