А тази нощ реших да се наплача.
Без теб светът ми е безкрайно пуст.
Посрещнах будна в утрото косача
и съсъка на яростния брус.
Видях как люшва първите откоси
и чух росата да надава вик.
Петите ми кървят – нагазих боса,
и сякаш стъпвах върху остър щик.
Това не е любов, а тъпа драма.
Аз сивата си роля отиграх.
Сюжетът куца, зная, че съм пряма,
прости ми, ала хич не е до смях. ...