Пренеси ме
Пренеси ме над бездната в силни ръце
като Господ, без нищо да искаш -
на гърдите, в покоя на свойто сърце.
Пренеси ме, когато заспивам.
Подари ми надеждата, дето сви колене
и забрави молитвите свои,
скъсан изгрев разперил отново криле
над акация с цъфнали клони.
Помогни ми след зимната, матова скръб
във безцветна, съдрана одежда,
да изровя от скрина сукман от памук,
пролетта на крака да посрещна.
Пренеси ме над бездната като леко перце
от крило на застреляна птица -
във онуй Елисейско непознато поле,
дето няма ни болка, ни зима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
Но едва ли някой, който не е минал през болката и безнадеждността би приел подобна молба за възможна.
