Пренеси ме
Пренеси ме над бездната в силни ръце
като Господ, без нищо да искаш -
на гърдите, в покоя на свойто сърце.
Пренеси ме, когато заспивам.
Подари ми надеждата, дето сви колене
и забрави молитвите свои,
скъсан изгрев разперил отново криле
над акация с цъфнали клони.
Помогни ми след зимната, матова скръб
във безцветна, съдрана одежда,
да изровя от скрина сукман от памук,
пролетта на крака да посрещна.
Пренеси ме над бездната като леко перце
от крило на застреляна птица -
във онуй Елисейско непознато поле,
дето няма ни болка, ни зима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Но едва ли някой, който не е минал през болката и безнадеждността би приел подобна молба за възможна.
