Преображение

16 мая 2008 г., 08:32

Поэзия » Любовная

711 0 5

Някога бях черна птица

със изкаляна душа.

Слепи бяха моите зеници,

не летяха моите крила.

Някога бях клон изсъхнал.

Бях замръзнал водопад.

Някой във душата ми бе вмъкнал

само студ и вечен хлад.

А сега съм топла, жива!

Днес съм цялата Вселена!

Аз сега съм бяла самодива -

не светулка вкаменена.

Разлудувана съм - пролетна река.

Вече съм звезда в небето!

Само протегни ръка

и във тебе ще засветя!

Днес съм като топъл мед -

във сърцето ти потичам.

Тук, сега, във нов завет,

без ум и разум ти се вричам!

Изгори ме с поглед ням!

С мисъл ме повикай само.

Поведи ме някъде, натам,

където болката я няма.

PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)

2008-05-17T19:00:01+03:00

Неведоми са пътищата ни любовни!Стих на време!Мисъл с бреме!
feia (Вилдан Сефер)

2008-05-17T15:45:32+03:00

БЪДИ!!!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-05-16T16:49:32+03:00

Сякаш чудо се е случило..."Днес съм цялата Вселена!" Запази се! Поздрави!
iliana_08.1962 (Илиана Петрова)

2008-05-16T13:04:10+03:00

Бъди винаги топла,каквато си сега!Поздрав!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-05-16T11:51:14+03:00

жива поетична вселена си...
с обич, Миглена.