goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
May 16, 2008, 8:32 AM

Преображение 

  Poetry » Love
708 0 5

Някога бях черна птица

със изкаляна душа.

Слепи бяха моите зеници,

не летяха моите крила.

 

Някога бях клон изсъхнал.

Бях замръзнал водопад.

Някой във душата ми бе вмъкнал

само студ и вечен хлад.

 

А сега съм топла, жива!

Днес съм цялата Вселена!

Аз сега съм бяла самодива -

не светулка вкаменена.

 

Разлудувана съм - пролетна река.

Вече съм звезда в небето!

Само протегни ръка

и във тебе ще засветя!

 

Днес съм като топъл мед -

във сърцето ти потичам.

Тук, сега, във нов завет,

без ум и разум ти се вричам!

 

Изгори ме с поглед ням!

С мисъл ме повикай само.

Поведи ме някъде, натам,

където болката я няма.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??