Преображение
Някога бях черна птица
със изкаляна душа.
Слепи бяха моите зеници,
не летяха моите крила.
Някога бях клон изсъхнал.
Бях замръзнал водопад.
Някой във душата ми бе вмъкнал
само студ и вечен хлад.
А сега съм топла, жива!
Днес съм цялата Вселена!
Аз сега съм бяла самодива -
не светулка вкаменена.
Разлудувана съм - пролетна река.
Вече съм звезда в небето!
Само протегни ръка
и във тебе ще засветя!
Днес съм като топъл мед -
във сърцето ти потичам.
Тук, сега, във нов завет,
без ум и разум ти се вричам!
Изгори ме с поглед ням!
С мисъл ме повикай само.
Поведи ме някъде, натам,
където болката я няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
