Препънати молитви
Ръцете ми са сухи и студени
като ненужни корабни въжета.
Очите ми, удавено солени,
приличат на препънати морета.
Погледът превръща хоризонта
в точка на житейското начало.
Гърдите ми прецеждат сухи стонове,
дълбоки рани в здравото ми тяло.
Българийо, лицето ти красиво
в забрадка черна бърше си сълзите.
Кавал проплаква жално, милостиво...
Над тебе вече свещи са звездите.
Кръстосаните чужди интереси
са твоите убийци и палачи.
Молитвите се пишат в жълти вестници
и ехо като черен гарван грачи.
Изстивам вече. Вярата изстива,
щом розата на пепел се превърна.
Българийо, в сърцето ми те има.
Отида ли си, ще съм те прегърнал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
