valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
3.04.2009 г., 9:18 ч.

Препънати молитви 

  Поезия
489 0 5

Ръцете ми са сухи и студени
като ненужни корабни въжета.
Очите ми, удавено солени,
приличат на препънати морета.

Погледът превръща хоризонта
в точка на житейското начало.
Гърдите ми прецеждат сухи стонове,
дълбоки рани в здравото ми тяло.

Българийо, лицето ти красиво
в забрадка черна бърше си сълзите.
Кавал проплаква жално, милостиво...
Над тебе вече свещи са звездите.

Кръстосаните чужди интереси
са твоите убийци и палачи.
Молитвите се пишат в жълти вестници
и ехо като черен гарван грачи.

Изстивам вече. Вярата изстива,
щом розата на пепел се превърна.
Българийо, в сърцето ми те има.
Отида ли си, ще съм те прегърнал.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??