Ръцете ми са сухи и студени
като ненужни корабни въжета.
Очите ми, удавено солени,
приличат на препънати морета.
Погледът превръща хоризонта
в точка на житейското начало.
Гърдите ми прецеждат сухи стонове,
дълбоки рани в здравото ми тяло.
Българийо, лицето ти красиво
в забрадка черна бърше си сълзите.
Кавал проплаква жално, милостиво...
Над тебе вече свещи са звездите. ...