19 нояб. 2009 г., 09:15

Прераждане 

  Поэзия » Философская
589 0 7

От спомените да се скрия не умея -

поставена от тях съм на колене.

Една тъга–дъга в душата ми все вие

и дяволски усмивки ми постеля.

Дулото си е насочила към мене

и нито изстрел не пропуска -

с оловно тежки спомени-ята,

догоре храма ми е пренаселила.

Довършвай ме, недей ме жали,

изстреляй по мен залп последен –

не трябваше ли вече да съм мъртва…

            … И да възкръсна преродена.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??