Nov 19, 2009, 9:15 AM

Прераждане 

  Poetry » Phylosophy
654 0 7

От спомените да се скрия не умея -

поставена от тях съм на колене.

Една тъга–дъга в душата ми все вие

и дяволски усмивки ми постеля.

Дулото си е насочила към мене

и нито изстрел не пропуска -

с оловно тежки спомени-ята,

догоре храма ми е пренаселила.

Довършвай ме, недей ме жали,

изстреляй по мен залп последен –

не трябваше ли вече да съм мъртва…

            … И да възкръсна преродена.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??