От спомените да се скрия не умея -
поставена от тях съм на колене.
Една тъга–дъга в душата ми все вие
и дяволски усмивки ми постеля.
Дулото си е насочила към мене
и нито изстрел не пропуска -
с оловно тежки спомени-ята,
догоре храма ми е пренаселила.
Довършвай ме, недей ме жали,
изстреляй по мен залп последен –
не трябваше ли вече да съм мъртва…
… И да възкръсна преродена.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
