19.11.2009 г., 9:15 ч.

Прераждане 

  Поезия » Философска
598 0 7

От спомените да се скрия не умея -

поставена от тях съм на колене.

Една тъга–дъга в душата ми все вие

и дяволски усмивки ми постеля.

Дулото си е насочила към мене

и нито изстрел не пропуска -

с оловно тежки спомени-ята,

догоре храма ми е пренаселила.

Довършвай ме, недей ме жали,

изстреляй по мен залп последен –

не трябваше ли вече да съм мъртва…

            … И да възкръсна преродена.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??