19 февр. 2009 г., 20:17

Прераждане

676 0 2

Хаос... и мрак...
Безкрайна самота...
На омразата попаднах в плен.
С болезнената тежка празнота
се борих ден след ден.
Завладян от сила зла –
нестихваща горяща рана.
Дълбоко в мен живя
ангел на смъртта...
Разяждаше ме той отвътре
и... нищо не остана...
Окован стоях зад ледена стена.
А там, след дълги размишления
достигнах до едно решение.
И тъй започна кървава война...
Надежда... чакан миг...
или... съдба!
Родих се аз за нов живот
под прояснилия се небосвод.
И пак поех да търся бряг,
а твоят светъл лик
бе пътеводната звезда...
Нов изгрев... и... любов...
Едничко нещо искам само:
„Бъди завинаги до мен.”
Отпусна леко ти глава
на мойто твърдо рамо... и...
за пръв път бях истински сразен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...