19 февр. 2009 г., 20:17

Прераждане

680 0 2

Хаос... и мрак...
Безкрайна самота...
На омразата попаднах в плен.
С болезнената тежка празнота
се борих ден след ден.
Завладян от сила зла –
нестихваща горяща рана.
Дълбоко в мен живя
ангел на смъртта...
Разяждаше ме той отвътре
и... нищо не остана...
Окован стоях зад ледена стена.
А там, след дълги размишления
достигнах до едно решение.
И тъй започна кървава война...
Надежда... чакан миг...
или... съдба!
Родих се аз за нов живот
под прояснилия се небосвод.
И пак поех да търся бряг,
а твоят светъл лик
бе пътеводната звезда...
Нов изгрев... и... любов...
Едничко нещо искам само:
„Бъди завинаги до мен.”
Отпусна леко ти глава
на мойто твърдо рамо... и...
за пръв път бях истински сразен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...