Прераждане

Feb 19, 2009, 8:17 PM

Poetry » Other

554 0 2

Хаос... и мрак...
Безкрайна самота...
На омразата попаднах в плен.
С болезнената тежка празнота
се борих ден след ден.
Завладян от сила зла –
нестихваща горяща рана.
Дълбоко в мен живя
ангел на смъртта...
Разяждаше ме той отвътре
и... нищо не остана...
Окован стоях зад ледена стена.
А там, след дълги размишления
достигнах до едно решение.
И тъй започна кървава война...
Надежда... чакан миг...
или... съдба!
Родих се аз за нов живот
под прояснилия се небосвод.
И пак поех да търся бряг,
а твоят светъл лик
бе пътеводната звезда...
Нов изгрев... и... любов...
Едничко нещо искам само:
„Бъди завинаги до мен.”
Отпусна леко ти глава
на мойто твърдо рамо... и...
за пръв път бях истински сразен...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

female_sg (Боряна)

2009-05-19T14:14:56+03:00
isabelle (Исабел Мартинес)

2009-02-20T00:35:48+02:00

Прекрасен стих...и...
за пръв път бях истински сразен...Хареса ми!