21 сент. 2011 г., 12:53

Преразказ на една болка 

  Поэзия » Другая
975 0 15

 

ПРЕРАЗКАЗ НА ЕДНА БОЛКА

 

 

 

Рисуваше те. Думите ù бяха

за мене огледало на сетивност.

В очите на въпроса ми горяха

сълзите - неприкривани и чисти.

 

Стояхме до скърбящия прозорец,

несрещал отражението твое.

Задъха се от спомен тя, че скоро

сънувала нечакан дъжд... Порои,

 

които те повлекли, беззащитна,

към дъното на пропаст непозната...

Страхът ме изпревари и попита:

- И оцеля ли в този ад жената?

 

А отговорът от съня прескочи

в ливада с детелини окосени.

Той беше смел, усмихнат, но и точен:

- Разбира се! От обичта спасена!

 

 

Посвещавам на всички ония, които се борят с рака,

и  които можем да направим по-силни с нашата обич!

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??