ПРЕРАЗКАЗ НА ЕДНА БОЛКА
Рисуваше те. Думите ù бяха
за мене огледало на сетивност.
В очите на въпроса ми горяха
сълзите - неприкривани и чисти.
Стояхме до скърбящия прозорец,
несрещал отражението твое.
Задъха се от спомен тя, че скоро
сънувала нечакан дъжд... Порои,
които те повлекли, беззащитна,
към дъното на пропаст непозната...
Страхът ме изпревари и попита: ...