Преразказ на една болка
ПРЕРАЗКАЗ НА ЕДНА БОЛКА
Рисуваше те. Думите ù бяха
за мене огледало на сетивност.
В очите на въпроса ми горяха
сълзите - неприкривани и чисти.
Стояхме до скърбящия прозорец,
несрещал отражението твое.
Задъха се от спомен тя, че скоро
сънувала нечакан дъжд... Порои,
които те повлекли, беззащитна,
към дъното на пропаст непозната...
Страхът ме изпревари и попита:
- И оцеля ли в този ад жената?
А отговорът от съня прескочи
в ливада с детелини окосени.
Той беше смел, усмихнат, но и точен:
- Разбира се! От обичта спасена!
Посвещавам на всички ония, които се борят с рака,
и които можем да направим по-силни с нашата обич!
© Мария Панайотова All rights reserved.
