Sep 21, 2011, 12:53 PM

Преразказ на една болка 

  Poetry » Other
1039 0 15

 

ПРЕРАЗКАЗ НА ЕДНА БОЛКА

 

 

 

Рисуваше те. Думите ù бяха

за мене огледало на сетивност.

В очите на въпроса ми горяха

сълзите - неприкривани и чисти.

 

Стояхме до скърбящия прозорец,

несрещал отражението твое.

Задъха се от спомен тя, че скоро

сънувала нечакан дъжд... Порои,

 

които те повлекли, беззащитна,

към дъното на пропаст непозната...

Страхът ме изпревари и попита:

- И оцеля ли в този ад жената?

 

А отговорът от съня прескочи

в ливада с детелини окосени.

Той беше смел, усмихнат, но и точен:

- Разбира се! От обичта спасена!

 

 

Посвещавам на всички ония, които се борят с рака,

и  които можем да направим по-силни с нашата обич!

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??