ruba (Руми Бакърджиева)
315 1557
9 июл. 2009 г., 13:06

Пресеква ми дъхът... 

  Поэзия
516 0 11

Пресеква ми дъхът.

Ти плачеш, мамо...

Душата ти е цяла в тази болка.

От татко тя останала е само...

И може би и спомените -

колко?

Навярно хиляди!

Години памет!

Та връзката ви вече беше кръвна -

една душа

и дух,

и даже тяло...

 

Дали у теб отново ще се съмне?

 

Сега си цяла в черно.

И отвътре.

Погребала виталност,

смисъл,

вяра...

Но я ме погледни –

не съм ли всъщност

от татко

плът,

живот,

дори и мяра?

В очите ми се вгледай –

той те гледа.

У мен е посадил

дълбоко нежност.

 

Пресеква ми дъхът –

ти плачеш, мамо!

Но аз ще те нахраня

със надежда!

 

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??