Пресеква ми дъхът...
Пресеква ми дъхът.
Ти плачеш, мамо...
Душата ти е цяла в тази болка.
От татко тя останала е само...
И може би и спомените -
колко?
Навярно хиляди!
Години памет!
Та връзката ви вече беше кръвна -
една душа
и дух,
и даже тяло...
Дали у теб отново ще се съмне?
Сега си цяла в черно.
И отвътре.
Погребала виталност,
смисъл,
вяра...
Но я ме погледни –
не съм ли всъщност
от татко
плът,
живот,
дори и мяра?
В очите ми се вгледай –
той те гледа.
У мен е посадил
дълбоко нежност.
Пресеква ми дъхът –
ти плачеш, мамо!
Но аз ще те нахраня
със надежда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
