Премерих любовта си на кантара.

От другата страна сълза изплаках.

Оказва се, че аз съм лека та̀ра.

Тежат ми само мъките в душата.

Изобщо ме завръщай, дето бях!

(Аз всъщност мога сам да си отида.)

Не искам точно тази самота.

Онази, преди теб поне ѝ свикнах.

Без друго този свят не ни е длъжен.

Във друг, (ако го има) бих избягал. 

Аз няма повече да се излъжа, 

и да приема в дар поредно - "Извинявай!" 

Затварям си сърцето за ревизия. 

Съвсем е грешна сметката. За глоба. 

От днес във него няма да се влиза. 

Лечение, единствено е - Сбогом!... 

Стихопат. 

Danny Diester