Премерих любовта си на кантара.
От другата страна сълза изплаках.
Оказва се, че аз съм лека та̀ра.
Тежат ми само мъките в душата.
Изобщо ме завръщай, дето бях!
(Аз всъщност мога сам да си отида.)
Не искам точно тази самота.
Онази, преди теб поне ѝ свикнах.
Без друго този свят не ни е длъжен.
Във друг, (ако го има) бих избягал.
Аз няма повече да се излъжа,
и да приема в дар поредно - "Извинявай!" ...