12.02.2022 г., 13:38

Претеглено

483 2 0

Премерих любовта си на кантара.

От другата страна сълза изплаках.

Оказва се, че аз съм лека та̀ра.

Тежат ми само мъките в душата.

Изобщо ме завръщай, дето бях!

(Аз всъщност мога сам да си отида.)

Не искам точно тази самота.

Онази, преди теб поне ѝ свикнах.

Без друго този свят не ни е длъжен.

Във друг, (ако го има) бих избягал. 

Аз няма повече да се излъжа, 

и да приема в дар поредно - "Извинявай!" 

Затварям си сърцето за ревизия. 

Съвсем е грешна сметката. За глоба. 

От днес във него няма да се влиза. 

Лечение, единствено е - Сбогом!... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...